Постинг
08.05.2010 16:54 -
Чужденецът до мен
Колко чужд може да бъде човекът до теб? Замисляли ли сте се ? Този човек на когото до скоро си казвал Обичам те и сърцето ти чак се е свивало от силата на това, което изпитваш. Този човек, който до скоро когато го видеше пролазваха тръпки по цялото ти тяло от възбуда и от удоволствие, че можеш да допреш тчлото си в неговото и да се почувствате едно. Този човек, за който до скоро тайно благодареше на всички отгоре, че е другото ти Аз. Как става така, че един ден се събуждаш и......този човек вече го няма, изпарил се е, а в неговото тяло се е вселил един друг- непознат, толкова далечен и толкова чужд човек от теб. Един чужденец. И виждаш колко разделени всъщност сте заедно??????
Може би има много повече отговори отколкото можем да се сетим или да допуснем, Голди... Панта реи, са казали античните римляни. Всичко се променя, всичко е промяна, хората също се променяме, но проблемът идва, когато единият не си дава сметка за това. Промяната не би била проблем, ако и двамата се "напасват", така да се каже един към друг, иначе се стига до разрив. Тогава или човек трябва да се "нагоди" към другия, или... Лошото е, че и това едностранно "нагаждане" също не е решение, тъй като един ден разбираш, че от теб не е останало нищо, а отсреща така и нищо не са забелязали. Нещо повече, започват да негодуват, когато откажеш да се нагаждаш и си позволяваш макар и рядко да обръщаш внимание на себе си. И тогава се стига до въпроса дали има смисъл... Не знам, просто си мисля писмено...
цитирайточно от това беше вдъхновено написаното. Каква ирония да използвам думата вдъхновение за писане на подобни постинги, но каво да се прави продължаваме напред- аз вярвам че всичко което се случва е за да израстваме все повече и все по нагоре.:)))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 104
