Постинг
12.01.2010 16:43 -
Мило дневниче
Автор: goldy3
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1748 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 12.01.2010 16:46
Прочетен: 1748 Коментари: 3 Гласове:
1
Последна промяна: 12.01.2010 16:46
Никога не съм имала дневник. "Мило дневниче....." нали така се започва.
Мило дневниче Аз не мога да слушам. По точно слушам, но не чувам какво ми се говори. Не че имам някакъв проблем - физически, психичен, биологичен или както там се казва. Имам предвид- Просто не чувам хората около себе си. Това е откритието на седмицата.
Първо започна с най-добрата ми приятелка с която се познаваме от има - няма 20 години. Винаги ми е казвала че не я слушам какво ми казва. И аз естествено не я чувах. Ред идва на мъжа ми с който винаги не сме се разбрали, все нещо не съм го разбрала, все нещо съм объркала. Любимото ми е когато ми диктува телефонен номер и аз трябва да го набера- винаги, ама винаги е грешен номера. И си викам Боже мой как попаднах на най- неразбрания човек на света. Как може да се разбирам с толкова много хора, а с него никога. Докато вчера не разбрах, че повредата е в моя телевизор. Връх на сладоледа беше днес, когато взех дъщеря си от училище. Тя искаше да си вземе какао, аз и казах че ще и направя като се приберем, тя се заинати - аз също и така се стигна до един разгорещен спор, докато дъщеря ми не заяви: "Мамоооооооо, искам да си купя какао, защото, когато ти кажа да ми направиш ти никога не ми правиш какао, ти ми правиш мляко с какао." 1:0 за нея. Как да не си купи детето какао. заслужи си го. А аз докато отиваше да си купи какаото се замислих за безбройните пъти, когато е искала какао а аз съм и сервирала мляко с какао. И то за това че не чувам хората около себе си. Помислих си колко ли са се опитвали да ми кажат нещо важно за мен, за тях, за нас и аз не съм ги чула. Колко хора са се опитвали да установят контакт с мен и аз не съм им дала шанс, защото моя сигнал е бил- заето. С колко хора съм се разминала или още по- страшно разделила без да ги разбера, без да съм се опитала да достигна до тях. Колко? И колко още съм способна да загубя?. Заради гордостта си, заради ината си, и аз не знам заради какво още?
Върнах се назад във времето, когато баща ми ми се караше а аз го слушах и мислено си мислех как като свърши с "лекцията си" ще правя, каквото съм си наумила и наистина правех каквото съм си наумила, винаги при всякакви обстоятелства, независимо какво ще ми коства. И така .......... до днес.
Затова тази седмица реших Да не говоря а само ДА СЛУШАМ и не само ДА СЛУШАМ, НО И ДА ЧУВАМ, това което ми се казва. Ще се опитвам да чувам , това което имат околните да ми кажат, да споделят. Ще се опитвам да разбера. Да вляза във техния свят. Да видя през техните очи. Да чуя през техните уши. Да почувствам чрез техните сърца. Да вдишам това, което искат да ми предадат. Ще се опитвам, та дано магията се развали и започна да чувам. Пожелавам си успех!
"ЕХОООО, ИМА ЛИ НЯКОЙ ТУК? - се провиква дъщеря ми от отсрещния край на стаята.
- Да вече има. АЗ СЪМ ТУК - ТУК И СЕГА ЗА ТЕБ. СЛУШАМ ТЕ!
Мило дневниче Аз не мога да слушам. По точно слушам, но не чувам какво ми се говори. Не че имам някакъв проблем - физически, психичен, биологичен или както там се казва. Имам предвид- Просто не чувам хората около себе си. Това е откритието на седмицата.
Първо започна с най-добрата ми приятелка с която се познаваме от има - няма 20 години. Винаги ми е казвала че не я слушам какво ми казва. И аз естествено не я чувах. Ред идва на мъжа ми с който винаги не сме се разбрали, все нещо не съм го разбрала, все нещо съм объркала. Любимото ми е когато ми диктува телефонен номер и аз трябва да го набера- винаги, ама винаги е грешен номера. И си викам Боже мой как попаднах на най- неразбрания човек на света. Как може да се разбирам с толкова много хора, а с него никога. Докато вчера не разбрах, че повредата е в моя телевизор. Връх на сладоледа беше днес, когато взех дъщеря си от училище. Тя искаше да си вземе какао, аз и казах че ще и направя като се приберем, тя се заинати - аз също и така се стигна до един разгорещен спор, докато дъщеря ми не заяви: "Мамоооооооо, искам да си купя какао, защото, когато ти кажа да ми направиш ти никога не ми правиш какао, ти ми правиш мляко с какао." 1:0 за нея. Как да не си купи детето какао. заслужи си го. А аз докато отиваше да си купи какаото се замислих за безбройните пъти, когато е искала какао а аз съм и сервирала мляко с какао. И то за това че не чувам хората около себе си. Помислих си колко ли са се опитвали да ми кажат нещо важно за мен, за тях, за нас и аз не съм ги чула. Колко хора са се опитвали да установят контакт с мен и аз не съм им дала шанс, защото моя сигнал е бил- заето. С колко хора съм се разминала или още по- страшно разделила без да ги разбера, без да съм се опитала да достигна до тях. Колко? И колко още съм способна да загубя?. Заради гордостта си, заради ината си, и аз не знам заради какво още?
Върнах се назад във времето, когато баща ми ми се караше а аз го слушах и мислено си мислех как като свърши с "лекцията си" ще правя, каквото съм си наумила и наистина правех каквото съм си наумила, винаги при всякакви обстоятелства, независимо какво ще ми коства. И така .......... до днес.
Затова тази седмица реших Да не говоря а само ДА СЛУШАМ и не само ДА СЛУШАМ, НО И ДА ЧУВАМ, това което ми се казва. Ще се опитвам да чувам , това което имат околните да ми кажат, да споделят. Ще се опитвам да разбера. Да вляза във техния свят. Да видя през техните очи. Да чуя през техните уши. Да почувствам чрез техните сърца. Да вдишам това, което искат да ми предадат. Ще се опитвам, та дано магията се развали и започна да чувам. Пожелавам си успех!
"ЕХОООО, ИМА ЛИ НЯКОЙ ТУК? - се провиква дъщеря ми от отсрещния край на стаята.
- Да вече има. АЗ СЪМ ТУК - ТУК И СЕГА ЗА ТЕБ. СЛУШАМ ТЕ!
ПРОКУРАТУРАТА ВЕЧЕ ДЕЙСТВА КАТО МАРОДЕРС...
А ти би ли издържал на изпитанието?...
Наследството на черната овца
А ти би ли издържал на изпитанието?...
Наследството на черната овца
и съм горда с теб. Това е една от болестите на века. Никой вече не слуша - погледни младежиге направо се разхождат със слушалки на ушите, те и без това са убедени, че никой няма да ги чуе.
Но това че си го разбрала е огромна крачка напред.
А разбра ли каква е разликата между какаото и мляко с какао, защото аз лично не знам :))
Добре дошла
цитирайНо това че си го разбрала е огромна крачка напред.
А разбра ли каква е разликата между какаото и мляко с какао, защото аз лично не знам :))
Добре дошла
2.
анонимен -
Всеки живее в свой собствен свят...
12.01.2010 22:02
12.01.2010 22:02
Тъжно е, че се разминаваме. Колко си права!
Поздрави!:)
цитирайПоздрави!:)
3.
анонимен -
e nema zaglavie :D
30.05.2010 13:27
30.05.2010 13:27
nqkoi znae lii na kolko godini 4ovek zapo4va da si vodi dnevnik?
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 104
